СТАРИЯТ БАЛЧИК

Проф.д.и.н. Георги Марков
Директор на Института по история
при Българската академия на науките

Ако погледнем откъм  югоизточния кът на Европа, то веднага става ясно, че континентът не свършва, а започва оттук. Древни цивилизации и империи като тези на Александър Велики, Рим и Византия разменят образци на културата и кръстосват влияния по “върховете” на световната история. Покровителите на Европа Св.св. Кирил и Методий разчупват триезичната догма и дават писменост на славяните (IX в. сл. Хр.). Пътят на кръстоносците прекосява земи с толкова красоти и богатства, че те вместо да освобождават Божи гроб в Ерусалим, основават Латинската империя /XIII в. сл. Хр./. Християнската цивилизация създава новата цивилизация на Европа, която обединява населяващите я народи с общи морални ценности, способни да преодолеят съществуващите особености и различия.
Има един град, който с право може да бъде “визитна картичка” на европейска страна като България. Този град е живописно разположен по белите скали там, където равнината на Добруджа се спуска и среща с вълните на Черно море. Древните гърци откриват предимствата на този гостоприемен залив още преди 2 600 години, римляните го включват в Съюза на черноморските градове, а византийците издигат мощна крепост за охрана на стратегическия път от Константинопол до делтата на Дунав. В Дионисополис процъфтяват занаятите и се “секат” монети, което тласка развитието на морската търговия. Пристанището се превръща в “отворен прозорец” към света, който става все по-познат чрез ускореното културно общуване.
С основаването на Дунавска България през 681 г. Балчик влиза в нейните все по-широки предели, превръщайки се във важна опорна точка на новата държава в съперничеството с Византия за преобладаване в Черно море. Неговите жители имат своя принос в доказването на българите като морски народ. Средновековна България се простира през IX-X в. сл. Хр. на три морета /Черно, Егейско, Адриатическо/ и се нарежда до Византия и Франкската империя, което изисква изграждането и поддържането на силен военен и търговски флот.

Нашествието на османските турци и завладяването на Югоизточна Европа от края на XIV в. до средата на XV в. преобръща съдбите на жителите на Балчик. Съвземането от разрушенията и страданията е бавно и мъчително. Стратегическото местоположение на града е оценено и в Османската империя, особено с приближаването на Русия от север. Българите са лишени от държава, но се захващат да строят черкви, училища и читалища.

? OLDBALCHIK, албум,© Издател Геопан Бургас, 2008,  автор -  проф.Георги Марков, превод - Никола Георгиев, консултанти - ст.н.с.д-р Виолета Василчина, Димитър Стоименов, дигитална реставрация-Любо Жеков, графичен дизайн - Екатерина Такова, редактори - Христина Панайотова ,Анжела Родел,  печат -  ФАТУМ – София.

Това се “случва” и в Балчик, чието икономическо въздигане дава самочувствието да се поведе борба за църковна и политическа независимост.
Деветата по ред Руско-турска война 1877-1878 г. е Освободителна за българите, защото ги връща върху политическата карта на Европа. Балчик преживява стопански възход като се превръща в център за търговия и износ на зърнените храни от Южна Добруджа. През 1909 г. до пристанището е построена най-голямата мелница не само в България, но и на Балканския полуостров, която е оборудвана с най-нови машини. Селяните от околността се занимават със земеделие и животновъдство, възприемайки модерни  начини за обработка на земята и отглеждане на овце и добитък.
Водена от ненаситен ламтеж да разшири излаза на Черно море, Румъния на два пъти /1913-1926, 1919-1940/ заграбва Южна Добруджа и нейното морско пристанище Балчик. Окупацията е изпълнена с насилия и опити за асимилация, но волята на българите за свобода не е пречупена. Румънската кралица Мария построява в Балчик лятна резиденция, която е паметник на архитектурата, но и напомня за страданията на добруджанските българи под чужда власт. Южна Добруджа и гр. Балчик са възвърнати към “Майка България” с Крайовския договор от 7 септември 1940 г., когато възтържествува една историческа справедливост.
Преживял вековна история Балчик разраства като съвременен град, чиито жители оползотворяват онова, с което ги е дарила Природата. Икономическите постижения се смесват с проявите на културата, а морето продължава да свързва града с широкия свят. Близо до града е разположен известния курорт “Албена”, чийто гости дават допълнителна възможност за развитието на туризма. Разноезичната глъчка по улици и площади доказва нагледно, че хората се сближават по-бързо от държавите.
Любознателният читател на този професионално съставен и издаден албум ще може да намери Балчик върху географските карти на европейските пътешественици и учени, както и да види миналото запечатано на фотографиите. Моята надежда е, че представените частици от историята на “перлата на Черно море” ще привлекат и задържат вниманието на съгражданите от Европейския съюз дотолкова, че да се почувстват поканени да се убедят “на място” с очите си, че и днес и за в бъдеще Балчик си остава отворен за почитателите на южното слънце и синята морска шир, на историческите и архитектурните паметници, както и да се насладят на топлото гостоприемство на жителите на един град-пристанище на Българското Черноморие. Погледнете илюстрациите на “Стария Балчик” и елате да видите тяхното продължение “на живо”!